Напоследък все по-често ми задават въпроса каква е разликата между психолог, психотерапевт и психиатър? Ще се опитам да обясня накратко.
   Всеки човек е изпитвал трудности при вземане на решение, в общуването, в отношенията си с близките. Всеки от нас познава чувството на страх и усещането за тревога и потиснатост. Но кога тези или други емоционални състояния са нормални и адекватни и кога е нужно да се потърси помощ? И към кого да се обърнем – към психиатър, към психолог или към психотерапевт?
   Има различни заболявания и психичните заболявания са едни от тях. Те са като всички останали. Ето защо не е добре да правим от тях трагедия или фарс. Психично болните хора в нашето, като че ли порядъчно и претендиращо за толерантност общество, са прокудени и никой не мисли, че самият той може да се окаже в подобна ситуация. Защо обществото отхвърля тези хора? Много просто: от страх. Неизвестността плаши, а психичните заболявания са тайна, която учените от години разгадават. Да се демонстрира този страх е признак на слабост. Много по-лесно е да се прикрие зад маската на презрението или отвращението.
   Културата на един народ не се определя само от литературата и изкуството, а и от отношението на обществото към хората с психични проблеми. И ако такива диагнози като шизофрения или маниакално-депресивна психоза предизвикват у нас отрицателни емоции, значи с нашето общество нещо не е наред.
   Странностите в поведението видения, гласове, тежки пристъпи на депресия и панически атаки са повод да потърсим помощ от психиатър. За да се постави диагноза на психичното заболяване, не е достатъчен нито собственият ни, нито чуждият житейски опит – за това е нужен лекар, и то психиатър. Той е човекът, който назначава медикаментозната терапия. Липсата на навременно и пълноценно лечение може да има печални последици.
   За разлика от психиатъра, психологът се занимава със съвсем други неща. Понеже не е лекар от него не трябва да се очаква медикаментозна помощ. Той разрешава вътрешните конфликти и междуличностните проблеми. Играе ролята на консултант, но не е добър този психолог, който дава съвети на клиентите си. Съветът е винаги нож с две остриета, защото не можеш да изпълниш тези съвети вместо клиента, а трябва да направиш нещо за него. Психологът има за задача да изясни ситуацията, да покаже каква е „обективната страна“ и как се проявява тя. Хората обикновено не забелязват как правят някои грешки и не могат да преценят правилно ситуацията. Психологът задава такива въпроси, чрез отговорите на които клиентът сам да си направи изводите. Ако грешките са довели до възникването на тежка психологическа криза, проявяваща се в натрапчиви мисли, в мъчителни преживявания, в продължително понижено настроение, в страхове и тревоги, в раздразнителност и нарушение на съня, ако са се появили пристъпи на главоболие, слабост, сърцебиене и т.н., то психологът вече не може да помогне – тук е нужен психотерапевт. Психологът има и друга важна функция: да прави психологическа диагностика. С помощта на така наречените „специални тестове“, той измерва паметта, вниманието, мисленето и т.н., определя личностните черти и особеностите на човешката психика.